за ядрото на нещата…

за ядрото на нещата, които
най ме заболяха
най и не ми се пише.

отлепяне от нещо, прието за истина,
от нещо, прието за аз,
болезнено отбиване от добрата гърда,
но предпочитам да остана достатъчно сам,
достатъчно свой,
да избягам на достатъчно разстояние,
и да се накърмя с останалото от поезията си.

когато с трън замеся няколко портрета
здравей и нека да сме влюбени
и моята фантазия проклета

завива свойски по тепета
възкачва като водоскок
от истината до

уморено е сърцето да мечтае
да мисли месеци напред в зелени шатри
и тънки устни да гадае

здравей и нека да сме влюбени
когато стих привървшва и не стига ден

Прекрасните френски глаголи

За многосмислието на две изречения – [жьо парфюме ме мê] и [жьо парфюмре ме мê] – в множеството от глаголни форми с еднакво звучене се сплитат по невероятен, тих и потаен начин изгубеният и/или бъдещият навик, спорадичността, намерението, пояснението, хрумката и споменът, дори епохата и пространството.

Или за прекрасния френски.

1.

на френски
je parfumai mes mains „напарфюмирах ръцете си“
звучи точно като
je parfumais mes mains „парфюмир(в)ах* ръцете си“
нещо като…
напарфюмирах се тази вечер, защото
в миналото се парфюмирах
всяка вечер, но загубих този навик.

или все едно си искал в разговор да излъжеш,
че си имал красивия навик преди сън да се парфюмираш всеки път,
но глаголната форма те издава че си го направил само веднъж
и си се отказал.

а ако добавя и j’eus parfumé mes mains „бях си парфюмирал ръцете“
тук вече си бях парфюмирал ръцете тъкмо,
тъкмо преди онази среща
или тя вече беше забелязала приятния аромат и извива блага усмивка
или тъкмо защото знам, че й е приятен, се бях парфюмирал преди това.

примесвам тази амалгама от интенции с факта,
че това време се използва само в литературата,
и вече този аромат не е просто аромат –
той се носи от каретата при отварянето на вратичката,
бележи резкия жест при отпиването на чаша чай.

или ако ги чуеш в живата реч, просто си в час по литература
или на конференция и някой цитира, обяснява –
далеч по-прозаичната алтернатива.
(а най-добре би било в театър!)

2.

je parfumerais mes mains „бих парфюмирал ръцете си“
звучи като
je parfumerai mes mains „ще парфюмирам ръцете си“
и също като je parfumerais mes mains „щях да парфюмирам ръцете си“
накратко…бих ги парфюмирал,
даже със сигурност ще го направя –
както когато се каних да го направя онази вечер.

комбинаторика

тялото ми е пребивавало
в множество
от пермутации на
време и светлина –
в солунски улици
при славеи в клетки.

устата ми са говорили
пермутации от думи
от миропостроения
и после пак градени, и после пак събаряни.

да, аз положително съм бил.
протягал съм тялото си в пространства.
крачел съм по тези и онези улици
и сърцато съм говорил
тези и онези неща.

дори чисто научно погледнато, да,
светът е пермутация от атоми.

гнездо за сън

обичах да снимам лалета
когато отварят, затварят очи
и салдо 4 месеца в живота ми
бях напълно, напълно щастлив.

стаичката, за която имах ключ,
където събират лопатите за чистене на входа
и ние чисти и сериозни в любовта си –
отнася времето като дъно на мътна река
завлича хора, остават сенките на сгради и шкафове
а жестове като разлагащо се водорасло
лепнат в черно и незнайно.

ръбове, много ръбове,
давам си сметка – предметите
пазеха хубавия стар смисъл, дори авторитет,
и нямаше да ги чуеш да кънтят на кухо под краката ми
като от бронз пропукани статуи.
изтекло е нещо от тях, и нещо важно е било.

но хитро създавам време, пространство
в този стих
полагам тялото ти в гнездо от описания,
(грижливо сплетени да не пропаднеш)
изстиквам цяла тубичка от жълто
ти още съществуваш в ямката на този стих.
и спиш край мене бавно.
това успокоява.